Начало Новини Икономиката на България през 2021: Аутсорсинг

Икономиката на България през 2021: Аутсорсинг

Koгато през 2019 г. анонсирахме промяната на името на Българ­ската аутсорсинг асоциация в Асо­циация за иновации, бизнес, услуги и технологии, идеята ни беше да покажем много по-всеобхватното лице на индустрията ни. В по­следните години от почти изця­ло ценово ориентирана индустрия ние се превърнахме в сектор, кой­то създава висока добавена стой­ност чрез иновации, разработва­не на технологични продукти, модерни бизнес услуги и решения. Сложността на цялата индустрия доста нарасна и се промени начи­нът, по който някои от компаниите оперират.

DSF2571_BW-2048x1152

Tази нова комплексност се потвърждава от възходящата траектория на бизнесите ни. През последните години секторът беле­жеше ръст от около 20% годишно. Предварителните ни данни за 2020 г. също показват, че дори и в тази година, изпълнена с предизвика­телства, ръстът също ще оста­не двуцифрен. С други думи, имаме добра новина: секторът на бизнес услугите и технологиите продъл­жава да расте и да бъде движеща сила за иновациите в страната и двигател на растежа на икономи­ката. Към 2019 г. той се оценява на 2.9 млрд. евро и формира 5.5% от БВП на България. Реалистич­ната прогноза за 2022 г. сочи, че индустрията ще продължи този тренд и ще затвърди позицията си на основен стълб на българската икономика, формирайки 8.9% от БВП на страната.

Ние оставяме значим социален и икономически отпечатък и ре­ално сме основа за развитието на новата средна класа на България, както и за задържането на мла­дите хора в страната, а понякога дори и за завръщането им в роди­ната. Нещо повече – индустрия­та затвърждава и позицията си на предпочитан работодател, което се доказва от нарастващия брой хора, работещи в сектора. Към ав­густ 2020 г. броят на работещи­те в нашата индустрия достигна 81 хил. души, което е с около 3000 служители повече спрямо много успешната 2019 г. Нарастват и разходите за служители и данъци, плащани от компаниите. За срав­нение – през 2019 г. само данъци­те, които индустрията е внесла в държавната хазна, се равняват на бюджета на община Казанлък за 2020 г., или малко повече от пред­видените разходи в бюджетната рамка на Столичната община за здравеопазване през 2020 г.

Важна положителна тенденция, която наблюдаваме, е експанзия­та на индустрията на национал­но ниво, като все повече компа­нии отварят офиси извън София. Това не само спомага за развитие­то на местните икономики, но и дава възможност на много хора да останат в родните си места, получавайки заплати над средните за страната. От друга страна, в това има голяма полза и за ком­паниите, които често страдат от липса на квалифицирани канди­дати в градовете, в които досега са имали офиси. Тази тенденция ще продължи и през 2021 г.

В много от другите анализи и прогнози, публикувани на страни­ците на Forbes, фокусът е върху негативите от коронавирус панде­мията. Въпреки че заради характе­ра на индустрията ни и профила на хората, които работят в нея, успяхме да се адаптираме бързо към промените, 2020 г. за нас също беше предизвикателна. Да, секто­рът беше сред най-малко засегна­тите от пандемията, но за много от компаниите тя донесе излизане от комфортната ни зона.

Разбира се, имаше компании, при които спирането или замразяване­то на проекти беше в по-висока степен. И това е разбираемо, ко­гато говорим за основни клиенти в най-засегнатите сектори като туризъм, авиотранспорт и т.н. Много от тях обаче бързо успяха да се преориентират към клиенти от други индустрии или да придо­бият бизнес от конкурентни паза­ри, които не бяха толкова гъвкави.

По този начин ситуацията беше катализатор на промени, при това в позитивен контекст – именно тях имам предвид, когато говоря за излизането от комфорт­ната ни зона. Генерално, гледайки назад към изминалата година, биз­несът ни остана стабилен и след първоначалното сътресение, про­тивно на очакванията за спад и загуба на проекти, компаниите в сектора наистина отбелязаха уве­личение на броя на новите проек­ти и продукти.

Зад това успешно представя­не на индустрията ни в последни­те години и силната устойчивост, която показахме през 2020 г., сто­ят две ключови думи – адаптация и бързина. Те се отнасят до вземането на решения и трансформа­цията на бизнес модели, продукти, услуги и решения.

Българските компании от сек­тора показаха световно ниво на предоставянето на надеждна, си­гурна, непрекъсваема и качестве­на услуга. Mожем да се гордеем, че те изключително бързо успяха да трансформират процесите си и да преминат в режим на рабо­та от вкъщи. Много наши конку­ренти във и извън Европа не бяха толкова гъвкави и успешни. Не трябва да пропускаме да капита­лизираме това наше предимство и дългосрочно да наложим имиджа на България като дестинация за устойчиво развитие на продукти и услуги с висока добавена стойност.

Заради COVID-19 пандемията множество компании в световен мащаб трябваше да преосмислят веригата си на доставки и да по­гледнат към дестинации, различни от Китай. През 2020 г. се наблю­дава увеличение на процесите по скъсяване на веригите на доставки (nearshoring), а България от гледна точка на геополитическо положе­ние и като държава членка на Ев­ропейския съюз има възможност да се възползва от това пренареж­дане. Съображения, свързани с раз­ликата във времето и културни­те прилики, също играят в наша полза. Тук обаче данъчната рамка и наличността на квалифицирани кадри са от определящо значение.

Гарантиране на стабилността на данъчната политика, поощря­ваща бизнес развитието, рефор­ма на образователната система, преразглеждане на регулациите в областта на трудовото законода­телство и процесът на издаване на визи за лица извън Европейския съюз са стъпки, които тряб­ва да бъдат направени възможно най-бързо.

Процесите по ускоряване на дигитализацията на национално и местно ниво, които вече старти­раха и върху които трябва да пад­не фокусът в следващите години, също ще доведат до повишаване на конкурентоспособността на нашата страна. Дигиталната зря­лост на обществото и икономика­та ще придобиват все по-ключово значение за излизането на опреде­лени пазари на преден план в инвестиционната карта на света.

Степента, в която ще се възползваме от възможностите, кои­то настоящата ситуация ни пре­доставя през 2021 и 2022 г., ще бъде решаваща за начина, по кой­то България ще излезе от кризата и колко добре ще се позиционира спрямо глобалните си конкуренти. И тук не говоря само за сектора, който представлявам – вярвам, че нашият пример и добри практики могат да бъдат пренесени и в дру­ги бизнеси, които си поставят за цел да носят стойност в междуна­роден контекст, а и да допринасят за просперитета на икономиката на България.

Автор: Илия Кръстев, председател на Асоциацията за иновации, бизнес, услуги и технологии (AIBEST)

Източник: Forbes България