ИТ/БПО Индустрията 2017-2018: „Нова надежда“

ИТ/БПО Индустрията 2017-2018: „Нова надежда“

Какво се случи на пазара на труда в едни от най-бързо развиващите се сектори в България, коментира Ангел Маджаров – Operations Manager на Talent Hunter

Ангел Маджаров е Operations Manager на Talent Hunter – консултантска компания за подбор и селекция, специализирана в идентифицирането и привличането на експерти и мениджъри за ИТ и телеком индустрията.

Тенденцията за търсене на ИТ специалисти остана засилена и въпреки по-скромните бройки, заявени от фирмите в началото на годината, търсенето беше с високо темпо през цялата 2017г. и реално позициите на пазара бяха същият брой и дори малко повече, сравнени с предходната година.

През 2017 г. заплатите на програмистите продължиха да се покачват, но трендът се забави доста, сравнен с 2016, особено при максимумите в заплащането – там промяната е с под 5% в увеличенията. Повече растеж имаше в средното заплащане за определени роли – за най-търсените програмисти с умения в технологии като Java, Javascript и .NET, където бяха и най-много позициите на пазара. По-малко увеличение се наблюдава при PHP и С++ специалистите, където търсенето остава, но позициите са по-малко, сравнени с предишни години. Нарастване има и при системните, мрежовите и администраторите на бази данни. При тях, от една страна, добиващата все по-силно влияние концепция за DevOps, а от друга – новата директива и изисквания по GDPR (General Data Protection Regulation), ще доведат до раздвижване на сегмента като търсене и заплати.

Гъвкавост Vs. Размери
В привличането на ИТ специалисти в софтуерния бранш бяха активни основно малките и средни компании. Видяхме доста преминаване на специалисти от големите корпоративни играчи в ИТ към средни (до 150 човека) и малки фирми. Корпоративните ИТ компании, които също търсеха активно специалисти през годината, останаха по-привлекателни за по-младите, започващи кариера, специалисти или търсещите спокойствие по-улегнали специалисти ( с над 11г опит). По наши наблюдения специалистите в средния сегмент с над 4-5 години опит в програмирането предпочитаха през годината по-малки и средни компании, заради новаторството и R&D естеството на самата работа, гъвкавостта на самите компании и предлагането на по-добри условия. Това като тенденция в българската ИТ индустрия е доста сходно с тенденциите на случващото се в западноевропейските държави и Щатите, което е показателно за зрелостта на индустрията ни.

Следване на модните тенденции – специалистите в ИТ определено са привлечени от модерните трендове в света на технологиите като AI, Machine Learning, Internet of Things, приложими в доста различни бизнес сфери, водещи до автоматизация на цялостни бизнес процеси и дейности. Също така Big Data и управление на информацията – обработката и извличането на всякаква информация като например всичко за нашите вкусове и интереси. Виждаме цялостен бум на електронната търговия, ел. разплащания, криптовалутите, за които всички говорят дори и по улицата в днешно време. Навлизането на ИТ технологиите в нашия бит продължава да има растящ тренд.

Позитивното за индустрията през 2017 г. е, че в България се отвориха и продължават да се отварят все по-смислени проекти, свързани с много иновация, в което определено превъзхождаме традиционните ИТ аутсорсинг дестинации – Индия, Китай, Русия, Украйна, Беларус и др. В България, нивото на работа и естество на комплексност на задачите със сигурност е доста по- R&D ориентирано от много други страни, и е на практика много близко и почти изравнено със Западна Европа и САЩ. Затова и тенденцията в имиграцията на програмисти е все по-малък, реално в България, нашите специалисти имат по-висок жизнен стандарт и по-добра покупателна способност отколкото в Германия и Австрия, например.

Технологичният напредък е валиден за всички – автоматизацията, AI и другите ИТ новости със сигурност ще променят целия свят, но ще променят и ИТ индустрията. Все API REST platforms, виртуални асистенти и други улеснения, ще навлизат в дигиталния свят и ще правят все по-лесна и достъпна комуникацията между хората и машините. Със сигурност професиите на програмистите и системните администратори ще се променят доста в близките няколко години. Тези, които не се адаптират бързо към промените ще останат извън пазара.

Нова надежда за българската ИТ индустрия – в последните години много говорим за недостига на ИТ специалисти и влиянието му върху пазара, заплатите и др, но в същото време отделяме много малко внимание на действията, които индустрията и компаниите в нея можем да предприемем.
Дефицитът на квалифицирани кадри в ИТ е световен проблем, особено изострен в Европа. На този фон според мен се отваря голяма възможност за българската ИТ индустрия.

В последните години натрупването на експертиза в R&D и производство на основно софтуерни продукти за световните пазари, разви много софтуерната индустрията и създаде опит в производството на ИТ продукти с висока добавена стойност.

В България сме свикнали да се оправяме сами, затворени в себе си, с ресурсите, които имаме в границите на държава си, сякаш културално ни липсва „колонизаторския“ стремеж на западния свят, което е в основата на бизнес благосъстоянието му. Ако компаниите в ИТ индустрията се опитат да мислят не толкова консервативно и започнат да мислят отворено за варианти и подходят „колонизаторски“ (в добрия смисъл на думата) навън, българската ИТ индустрия, може да излезе извън границите на територията, на изток, към държавите с по-слабо развита ИТ индустрия и най-вече пазарите с не толкова голяма наситеност и разнообразие на фирми и ИТ начинания като Русия, Украйна, Беларус, Казахстан, Киргистан и както и в държавите в другата част на Азия (Виетнам, Филипините и др.). Там могат да бъдат създадени регионални звена, като интегрална част от българските екипи. Поради зрелостта на ИТ индустрията ни, ние разполагаме с доста добри специалисти, които могат да бъдат ментори и мениджъри в тези звена и да развият бързо международни операции и същевременно да контролират и да са гаранти за качеството на продуктите. Тези международни и крос фунционални екипи са бъдещето на индустрията, за да не спира преждевременно нейният растеж. А нашите опитни ИТ специалисти ще имат възможност да развият кариерите в нови направления и международен мащаб.

Вносът на висококвалифицирани хора също трябва да продължи, но той не може да даде необходимите на индустрията бройки поради бавност, административни пречки на българското законодателство и трудното изваждане на хора от естествената им среда в държавите, в които живеят. Нашите наблюдения от хората в рускоговорящите държави са, че тяхната мобилност е ниска, по-ниска дори от тази на българските специалисти, но почти всички биха приели да работят за нов работодател на местна почва. Разбира се, остават инвестиционните рискове и допълнителни разходи на бюджети за компаниите, но без риск развитието в бизнеса е трудно така или иначе.

Добрият Мениджмънт ще продължи да е основна тема за развитието и растежа на индустрията – ИТ специалистите искат все повече гъвкавост, все по-капризни са по отношение на работа, условия и заобикалящата ги среда. Отговор на това са адекватният мениджмънт и конкуренцията. Мениджмънт, който създава интересна работа и проекти, и контролира качеството и изпълнението на работните задачи и конкуренцията на все повече международни специалисти, които да станат интегрална част от българската индустрия.

BPO/Shared Services Centers
Неразривно свързаните дейности с производството на софтуер и различни приложения, свързани с улесняване и оптимизиране на дейностите, са тези с поддържането на системите и обслужването на потребителите им, както и изнасянето на бизнес дейности. Тенденцията на разрастване на екипите в тези центрове, както и отварянето на нови такива, беше тенденция и през 2017 година. В годината наблюдавахме едно разграничаване на посланията, които различните центрове изпращаха към пазара, по отношение на основната си дейност и позиционирането им в различни, по-скоро мета категории, като Call Centers, BPOs, Shared Service Centers, outsourcing и др. Това до определена степен определи и интереса на кандидатите към определени категории, които бяха по-модерни категории като усещане.

Интересна тенденция беше привличането на хора от страни от Европа като Франция, Италия, Испания, Португалия и Великобритания в BPO сектора. Това беше предимно следствие от доброто състояние на пазара и сектора. Видяхме и много интересни инициативи, свързани с директно сътрудничество между образователни институции и компании, както и инициативи, свързани с изграждане на умения и компетенции от страна на компаниите за постигане на удовлетворително входящо ниво при новопостъпващите. Разбира се, имаше и замразяване на подбора в някои от компаниите от БПО сектора, както и закриване на определени отдели, вследствие на прекратяване на ангажименти към обслужваните от тях клиенти. Въпреки това тенденцията за активно наемане на хора за БПО индустрията продължи и предизвикателствата при наемането на нови хора бяха големи. Имаше и различни инициативи, които целяха привличането на повече хора в процеса на подбор, чрез разширяване на вътрешните референтни програми и все по-активен подход към кандидатите. Тази тенденция очакваме да продължи и през 2018.

Източник: http://www.economy.bg/business/view/30353/ITBPO-Industriyata-2017-2018-Nova-nadezhda

Recent news

Сграда на годината 2024 отличи Умната фабрика на Schneider Electric в Пловдив като зелена производствена сграда

София (България), 19 декември 2024 г. – Schneider Electric, обявена наскоро за най-устойчивата компания от списание TIME, получи отличието „ЗЕЛЕНА ПРОИЗВОДСТВЕНА СГРАДА“ на тазгодишните награди „Сграда на годината“. Церемонията се

Read More

Ясни са победителите от конкурса Фабрика на годината 2024!

Икономическите предизвикателства и растящата конкуренция в света правят българските предприятия все по-иновативни. Това показват резултатите от конкурса „Фабрика на годината“, който „Капитал“ организира за трета поредна година В Партньорство с

Read More

Заводи за половин милиард се строят в момента край Пловдив

Инвестиции за половин милиард лева се реализират в момента край Пловдив, в рамките на Тракия икономическа зона. Това съобщи директорът на индустриалния център инж. Пламен Панчев. Той присъства на визитата

Read More

Търсене

Generic selectors
Exact matches only
Search in title
Search in content
Post Type Selectors