След година на рекордни продажби и високи цени България се оказа страната с най-голям ръст на износа в ЕС през 2022 г. – той се е увеличил с 39% спрямо 2021 г., показват предварителни данни на Евростат. За силния резултат допринася ръстът от над 240% на продадените навън горива и енергия, както и над 150% на растителните и животинските масла и мазнини.
Най-големите групи, които България изнася традиционно – стоки от различни материали, както и машини и оборудване, и химикали също се представят добре и са нараснали с двуцифрени темпове.
Като цяло всички страни от съюза отчитат двуцифрени ръстове на своя износ – с между 14% и 39%. Данните са в номинално изражение, така че голяма част от увеличението идва от цените, които през миналата година бяха значително по-високи в почти всички икономически сфери. Близо 6.8 трлн. евро достига общият износ на 27-те страни от ЕС, включително този помежду им. Водещ износител остава Германия, като на нея се падат над 1.5 трлн. евро от общата сума. Най-голямата европейска икономика обаче отчита най-слабия ръст на своя експорт спрямо останалите страни. За сравнение, българският износ е за едва 48.3 млрд. евро, което представлява 0.7% от общия експорт на ЕС.
В повечето европейски държави обаче вносът е нараснал по-бързо от износа и България не е изключение. Стойността на вноса тук се е увеличава с 42% (до 55.4 млрд. евро), колкото и в Гърция, а единствено Хърватия ги изпреварва със своите 44%. Големите покачвания на нивата на външната търговия при сравнително бавен ръст на БВП правят българската икономика още по-отворена към световните пазари.
Попътен вятър за българския износ
Въпреки предизвикателната външна среда – опасенията от недостиг на енергия в Европа, високите цени на храните и суровините като цяло, условията се оказаха благоприятни за някои сектори и компаниите в България са успели да се възползват от тях. Това са най-вече производителите на горива и електроенергия. Високите цени са донесли по-големи приходи и на производителите на храни, машини, метали, дрехи и др. Очакванията обаче са рекордните ръстове постепенно да избледнеят тази година, тъй като потенциалът за разширяване към нови пазари до голяма степен вече е изчерпан.
Дългосрочно обаче в структурата на износа доминират производства със сравнително ниска добавена стойност. През миналата година преобладават предимно стоки за междинно потребление, т.е. такива, които впоследствие стават част от други производства или изискват преработка, преди да стигнат до крайния потребител. Те представляват над 65% от общия експорт, показват данните на Евростат. Едва малко над 18% от изнесените стоки са за крайно потребление.
По-големи дефицити в целия ЕС
Заради по-големите покупки на стоки от чужбина търговските дефицити на повечето европейски икономики се разрастват или ако са имали излишък в повечето случаи, той се стопява. Така еврозоната отчита рекордно голям търговски дефицит през миналата година. Минусът на блока с останалия свят достига 314.7 млрд. евро след отчетен положителен баланс в размер на 116 млрд. евро през 2021 г. Като цяло стойността на внесените стоки в страните, използващи единната валута, е нараснала с 37.5%, а на този фон техният износ изостава с ръст от едва 18%. Като нетен вносител на енергия и суровини еврозоната е платила много повече за природен газ и петрол през 2022 г.
Общо за ЕС излишъкът от 55 млрд. евро през 2021 г. също рязко се обръща в дефицит от 431 млрд. евро миналата година, като най-голямото разрастване на минуса идва по линия на енергийните ресурси. Разбивката по страни показва, че дефицитът на съюза се е увеличил с Китай, Индия, Русия, Норвегия и Южна Корея. Излишък е отчетен със САЩ и Великобритания, макар той да се свива спрямо 2021 г. След наложените санкции срещу Кремъл износът на ЕС към Русия е с 38% надолу. Вносът обаче е продължил да расте – с 24% общо за годината, тъй като ембарго върху руския петрол влезе в сила едва през декември.
Източник: Капитал
