Начало Новини България се стреми да се превърне в технологична столица на Балканите

България се стреми да се превърне в технологична столица на Балканите

Историята на нацията като ИТ център на бившия Съветски съюз е дала известна преднина

http://www.dreamstime.com/stock-photo-old-city-street-view-plovdiv-colorful-buildings-bulgaria-image55044710

 

Дарин Маджаров , който учи за научна степен по компютърните науки в Белгия, става нетърпелив заради обажданията на сестра си по Skype, която търси помощ за нейната специалност в Софийската гимназия. Той отговаря на тези обаждания със серия от видео уроци, които са били изгледани от нея и съучениците й .

„Те станаха толкова популярни, че се отказах от научната степен, завърнах се в София и стартирах образователен уебсайт“, казва 28 годишният мъж.

Неговият сайт, Ucha (http://ucha.se/ )  ( „уча“ на български ) прогресира благодарение на финансирането в размер от 30 000 евро получено от Launchhub, местен акселератор, подкрепен от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и технологичната програма на Джеръми за стартиращи фирми на ЕС. Двама български инвеститора с добри намерения даряват още 200 000 евро и тази година сайта Ucha.se ще бъде на печалба.

„За 20 лева (10 евро), цената на едно хранене, можете да получавате уроци цяла година, покривайки всяка национална учебна програма, казва г-н Маджаров.

България се стреми да се изравни с Централна Европа, където икономиките, базирани на по-евтино производство и износ, се изместват към по иновативни и креативни индустрии. Едно поколение от инженери с западно мислене и програмисти с глобален поглед към света са в основата на издигането на страната като технологична столица на Балканите.

Завършилите компютърни науки и инженерни специалности вече не имигрират масово към САЩ и Германия. Местните фирми наемат около 40 000 софтуерни инженера, докато ИТ сектора допринася с повече от 3 процента общо за продукцията в страната, в сравнение с по-малко от 1 процент преди четири години.

„България е интересен център за развитие на ИТ с по-високо квалифицирани  специалисти и по-ниски разходи в сравнение с другите места в Европа“, казва Аспарух Коев, изпълнителен директор на Transmetrics, всепризната стартираща фирма, която използва голяма база данни и прогнозен анализ за подобряване на ефективността в транспортната индустрия.

София и Пловдив, вторият по големина град в България, са се превърнали в процъфтяващи аутсорсинг центрове (http://next.ft.com/content/6319afee-ffdb-11e4-bc30-00144feabdco), осигурявайки работни места за хиляди завършили ИТ специалисти. Някои от тях продължават в разработването на продукти, които привличат вниманието на технологичните наблюдатели  и чуждестранните рискови инвеститори.

Иновацията е това, което отличава българските аутсорсинг компании от другите, според Димитър Манчев, изпълнителен директор на PROGRAMISTA, разработчик на софтуер с офиси в София и в Пловдив. „Първо се разработва потребителски софтуер и се изгражда клиентска база, след това някой от екипите ти разработва нов продукт и по този начин ти израстваш много по-бързо.“

Българските ИТ умения са придобити по времето на комунизма. Компаниите за електроника, които са били държавна собственост са специализирали в компютърния хардуер и базов програмен код за страните от бившия съветския блок. „Сила е, че ние вече сме имали две поколения инженери със сериозен R&D опит“, казва Даниел Томов, основател на Eleven, акселератор, подкрепен от ЕИФ, както и от програмата на Джеръми. ( http://next.ft.com/content/bb6aeea6374a11e4b45c00144feabdc0 ) .

До тази година, липсата на рисков капитал е допринесло за нефинансирането на обещаващи стартиращи фирми. Но ситуацията сега се е подобрила, тъй като инвеститорите са готови да се ангажират с повече пари, казва Любен Белов, съосновател на Launchhub, които са подкрепили повече от 40 стартиращи фирми използвайки средства на ЕС.

Г-н Белов стартира Launchhub, разполагайки с фонд от 20 милиона евро от частни поддръжници, за да може да осигури до 1.5 милиона евро финансиране за компании в по-късен етап. „ Ние имаме всички предпоставки за една успешна екосистема- ментори, възвръщаем капитал, бизнес ангели и инвестиционни фондове. И там са около 30 компании, които се справят изключително добре с 30 – 50 служители и приходи над 2 милиона евро.“

Neveq Capital Partners, които са пионер в инвестициите в български ИТ компании, стартира фонд подкрепен от ЕИФ за инвестиране между 300 000 евро и 3 милиона евро в местните старт-ъпи, насочени към глобалния пазар. В портфолиото им има повече от една дузина фирми, сред тях Vayant, лидер в технологията за търсене на самолетни билети, подкрепена от Lufthansa.

Финансирането все още ще бъде предизвикателство за компании в по-късен етап на развитие, но международните рискови капиталови фондове проявяват по-голям интерес“, казва Павел Езекиев, партньор в NEVEQ.

И все пак някои предприемачи се опасяват, че има задаващ се недостиг на подходящи умения, подкопавайки надеждите на България като регионален ИТ център.

„Университетите не разполагат с необходимите ресурси, за да преподават нужните умения, така че ние ще попаднем в ситуация, в която търсенето изпреварва предлагането“, казва Роди Дервишев, основател на SIBIZ, които проектират микрочипове с висока производителност.

Ветеран дошъл от Силиконовата долина с 13 годишен опит, който се е върнал у дома,  г-н Дервишев е един от няколкото водещи предприемача, заели се със спонсорирането на ИТ лаборатории в българските университети.

Някои икономически наблюдателя твърдят, че единственият начин България да поддържа растежа е да си набави хора с ИТ умения от страни извън ЕС, например от съседна Сърбия и Македония и дори Русия и Украйна.

Страната също така привлича бизнеса да се премести тук. Миналата година Влад Еллис премества своята компания, Speedflow Communications, от Украйна до България, която компания предоставя персонализиран софтуер за фактуриране и voice-over-internet-protocol (VOIP) услуги за международни телекомуникационни оператори. Половината от неговите служители, 50 на брой, се преместват заедно с него. Сега със седалище в Пловдив, г-н Еллис казва: „Разходите са малко по-високи, но пък за сметка на това има талантливи хора тук и няма политически риск.“

Източник: Керин Хоуп, Файненшъл Таймс